С ухание на обич
Небето навън е потъмняло от беззвездие,
нощта нежно ме загръща с тъмния си шал,
сънят ми може би се страхува от възмездие,
и пристъпва тихо на пръсти - твърде закъснял!
В тази нощ не бих могла да ти се случа,
без небето, устроили са си пир звездите,
затова без падаща, няма как да се получи,
чрез нея да ме пожелаеш, освен в мечтите си!
В тях при тебе идвам аз като видение,
с ухание на обич, цялата ефирно-нежна,
и този аромат да бъде като вдъхновение,
за нас, в едно изпълнено с любов безбрежие!
С ухание на обич и ти ела при мен, любими,
за да превърнем нощта мрачна в ясен ден,
за да се върнат звездите на небето синьо,
и мечтаната хармония да има между теб и мен!
И щом двете ни ухания в едно се слеят,
като в магия ще полетим към свят вълшебен,
където всички за нежност и любов копнеят,
че за истинската доброта , той е отреден!
12.12.2014г.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Калина Влади Все права защищены
