Всичко е приказно, светло, красиво,
всичко снегът заличи!
Бялата улица тук мълчаливо
свети в безброй светлини.
Бавно в душата снегът се натрупва.
Той е със твойто лице.
Даже брезата отвънка потръпва,
има си тя и сърце.
Ето че спуска се нощ неусетно.
Тя ще е с твойте очи.
Тези снежинки тъй бели, чудесно
мракът от мене прикри.
Мислите бягат в нощта изморени.
Всички за тебе са те.
Толкова дълго с любов запленени,
с чувство, което расте.
Мария Мустакерска
© Maria Mustakerska Все права защищены