Сага за вдовиците
Имането не стигаше за двама,
дори един му беше много - злато!
Земята го изплю, а те се сдавиха,
по нищо не личеше, че са братя.
По-старият награби шепа, две,
по-младият издебна със топора.
Кръвта попива в жадното поле...
Ех, клетници, а бяха свестни хора!
По-старият - във черната земя,
по-младият - ще гние във зандани!
Затриха име, челяд, дом, нивя...
във селото удариха камбана.
Жените вият, нивите горят,
децата им скимтят като вълчета...
На стария, орача, за из път
му сложиха жълтица при нозете.
Невести черни след ковчега крачат.
Две шепи пръст - бащи ще са им други!
Богати, а от дън душа се плачат -
от селото, отгледало влечуги.
Делят жените злато и тегло,
броят на свещ проклетите жълтици.
Случайно, зло, човешко тържество -
след златото вървяха две вдовици...
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Кети Рашева Все права защищены
