Сама...
На маса за двама седяло момиче.
Очаквало силно своя любим.
Изпълнено с трепет, красиво, обичащо,
обвито от страх, така уловим.
Със чашата вино седи във ръка.
И гледа празното място до нея.
Тя знае - ще дойде, започва нощта,
за него тя тъй силно копнее...
Но часовете отлитат, а него го няма.
Изгряват сълзи във очите красиви.
Нима вярната дума, била е измама?
Нима сама ще допие туй вино пенливо???
Но тя там стои... Стои и го чака.
Часовникът бърза, за миг той не спира.
Стои тъй самотна, измамена в мрака,
солени сълзи във очите напират.
Нима няма да дойде любимият й сега?
Нима тя ще бъде излъгана пак?
Нима ще остане отново сама,
обвита във болка, разядена чак?
Но, ето, нощта, че бавно изтича.
А масата все тъй празна стои.
Тя чака онзи, когото обича,
и с устни едничкото име мълви...
Ресторантът затваря. Тя тръгва навън.
По мрачните улици тихо върви.
И моли се това да е поредният сън,
във който момче душата нежна рани.
Очаквало силно своя любим.
Изпълнено с трепет, красиво, обичащо,
обвито от страх, така уловим.
Със чашата вино седи във ръка.
И гледа празното място до нея.
Тя знае - ще дойде, започва нощта,
за него тя тъй силно копнее...
Но часовете отлитат, а него го няма.
Изгряват сълзи във очите красиви.
Нима вярната дума, била е измама?
Нима сама ще допие туй вино пенливо???
Но тя там стои... Стои и го чака.
Часовникът бърза, за миг той не спира.
Стои тъй самотна, измамена в мрака,
солени сълзи във очите напират.
Нима няма да дойде любимият й сега?
Нима тя ще бъде излъгана пак?
Нима ще остане отново сама,
обвита във болка, разядена чак?
Но, ето, нощта, че бавно изтича.
А масата все тъй празна стои.
Тя чака онзи, когото обича,
и с устни едничкото име мълви...
Ресторантът затваря. Тя тръгва навън.
По мрачните улици тихо върви.
И моли се това да е поредният сън,
във който момче душата нежна рани.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Петя Терзийска Все права защищены
