Ardenbeauty_GIRL (Христислава Димитрова)
6 4
23 мар. 2007 г., 20:26

Сама 

  Поэзия
739 0 2
Боли. Отиде си любовта, без да пита пускам ли я аз?
Сърцето ми умира бавно всеки час,
за тебе вече няма нас!
Сама остави ме да бъда, сама реши да съм,
като съдник най-жесток отне красивия ни сън!
Кошмари аз сънувам, че в ръцете на друга ти горял си и гориш,
а ми казваше, че щом обичаш - обичаш от сърце!
Това думи мои са и нямаш право тях да си преписваш,
нали ми казваш, че вече нищо не изпитваш?
Боли ме, но щом се замисля за всички твои грешки и забежки,
ме хваща яд нечовешки.
Усмихваш се, а защо ли?
Нима победена мислиш, че се чувствам - жестоко грешиш
и не се опитвай да ме задържиш.
Друга отивай да заблуждаваш,
че за нея душата си даваш.
Но мен не ще забравиш, всичко ще ти напомня за мен
и няма да видиш нивга вече слънчев ден без мен!
И не се възгордявай, разбери,
а загубата твоя приеми!

© Христислава Димитрова Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • ето още нещо,което е добро! БРАВО! има страшно много смисъл
  • ми това е аз си знам че ще ме минеш някои ден само да не забравиш учителката еи ест 6 от мен и да ти върви ОБИЧАМ ТЕ ПОЗДРАВИ ДОБРЕ ДОШЛА
Предложения
: ??:??