И ето - гръм... какво ли се променя?
Дали новостите ще си дойдат сами?
Или само сезонът ще се сменя
и всичко по старому ще си продължи?

Човешка пот, кръв и сълзи,
с това заплащат хиляди деца,
с викове и с прочувствени мълви,
усещат  те силната и властната ръка...

Животът просто си минава,
тече безскрупулно покрай теб
и често само споменъта остава
за ден добър или лош, за радост или гнет...

Гласове преплитат се незнайно
и шепнат страшни те слова,
кълнат, съветват и обвиняват те нехайно
един или друг, най-често своята съдба...

Ръчички малки се протягат
и сочат те небето в мрак,
душите нежни опустяват
и се сещат за отминалия влак...

Какво ли ще се случи, аз не знам,

но връщане назаде няма,
трябва да мисля за бъдещето в плам,
защото аз искам тази промяна...

Искам да ставам с нови мисли
и да продължа без страх занапред
и не все да ме питат ‘’помниш ли’’,
а да соча смело аз своя портрет...

И да казвам - каквото било-било,
сега е друго, начало ново,
каквото е в миналото станало,
не се променя, ни в действия, ни в слово...

Затова пък имам шанс отново,
шанс за красива топлина,
една опорна точка, начало ново,
различно и чисто като детската душа...

Виждам в далечината светещ фар -
той замъглява моето страдание,
захвърлям аз спомена стар
и потеглям към ново начинание...

Гласовете в мен пак се преплитат
и шепнат те примамливи неща,
реалностите вътре в мен се заплитат
и казват, че не ще бъде нищета...

Ето го влакът - виждам го аз пак,
той ме чака, за да тръгна
и ще потегля в тоя сумрак,
за да намеря отново и да помръдна...

Свещ разнася своя тежък дим
и напомня, че бъдещето мене чака,
осветява пътя ми непроходим
и насочва ме към влака...

В него спирам аз за подслон
и виждам старите призвания,
но остават те в задния вагон,
а в предния са моите желания...