3 янв. 2006 г., 17:23

Само да ти кажа

980 0 6

Знам любими,че се чудиш
защо извиках те сега,
какво ли имам да ти казвам?
Защо не съм изчакала до сутринта?
Може би се притесняваш,
и си нервен, крачиш бързо ти,
"какво ли ще ти обяснявам?",
идвайки към къщи  съществото  ти крещи.
Може би да искам, сбогом да ти кажа,
студени тръпки те побиват в този час!
Ти мили, знаеш ме каква съм,
малко съм си странна аз.

Идваш ти душевно притеснен,
и загрижено се вгледал в мен,
а аз към тебе бавничко пристъпвам,
на пръсти се повдигам... и потръпвам!

- "Обичам те"!, ти казвам нежно, и...
от гърба ти паднаха панели!
- Това е ВСИЧКО мили!
Душата твоя-моята успя да ПОКОРИ!!!



Това е редактираният вариант на стихотворението,който стана възможен благодарение на ivaylo1959!Мой скъп приятел

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Радост Вълчева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Много е хубаво....докосна ми сърцето невероятно е 6-ца от мене
  • Много ми харесва! И чуството, и начина, по който е поднесено!
  • Страхотно е! Ти наистина пишеш страхотно и стиховете ти са много истински и красиви за четене, мъдри и каращи хората да се влюбват. Обичайте се хора! 6666!
  • Ей мило момиче, кога успя толкова бързо да пораснеш?! Толкова е истинско това, което пишеш!Браво, мила!
  • Ех мило момиче, като го прочетох ти породи мечта в мен!!! Тази мечта вече ми оформя мисълта и думите за ново стихотворение!!! Защо, питам се не съм имал и аз такава случка, да ме свалят и да ми се обяснят? Бях стеснителен и плашлив - ГУБЕЩ! Такъв съм и досега! Но много изкам да ти БЛАГОДАРЯ, за чувството което МИ ДАДЕ, във Въображението ми!От мен... 6-ца! Ако ми прати6 "Е-маил" адреса си, ще ти пратя моето виждане за "потока" и "ритъма" на това чудесно стихотворение! Ще останеш "приятно изненадана", колко по-вече емоция може да излезне от него! Не го смятай за обидно, ако ти ми пратиш виждане за подобрение на мое-ще ти бъда благодарен!Ние с теб сме "отличници" първолаци... те и първолаците си помагат!

Выбор редактора

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...