Само миг ме почакай
Само миг ме почакай, ще дойда.
Още болки по мене тежат.
Затова закъснявам, да могат
в мене бурите да се укротят.
Дъждовете да стихнат изчакай.
От пороите наводнено сърце
своя пулс не намира, почакай,
да намери ключа за свойто небе.
От клавишите черни и бели
да извае мелодия чудна,
та дъгата със своите цветни
трептения в мен да прелива.
И тогава аз зная, ще мога
като пролет при теб да пристъпя,
дъждовете в очите ще стихнат,
в цвете утринно аз ще напъпя.
В длани топли вземи ме тогава.
Напои ме със устните жадни
и небето, като синя тинтява,
във очите ще грейне за двама.
Ще избистрят реките водите.
Ще е чисто от обич в душите.
Само миг ме почакай, звездите
да проблеснат отново в очите.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Евгения Тодорова Все права защищены
Браво!
