Тиха и дъждовна есен,
мрак и самота.
Тиха и дъждовна есен,
изгубена душа.
Аз, самотен в тишината,
мисля и творя.
Аз, самотен в тишината,
кратки стихове редя.
Спомени отминали и живи
събуждат в мен тъга,
за неказаните думи,
потънали във самота.
© Венцислав Баков Все права защищены