Кажи ми, дяволче, кажи,

защо сме двама с теб сами,

защо съдбата ни наказа

да бъдем винаги сами?

Дела ли грешни сме сторили,

мисли порочни ли имахме,

коварни сънища ли сънувахме

или чужди кумири почитахме.

Трудно бих повярвала сега,

че за моите дела, сънища и мисли,

съм осъдена да бъда сама.

Кажи ми, дяволче, кажи,

защо сме двама с теб сами,

защо съдбата ни наказа

да бъдем винаги сами?

Нима това е родово проклятие,

наложено от прадеди,

които в далечни минали години

страшни грехове са сторили.

Кажи ми, дяволче, кажи,

защо сме двама с теб сами,

защо съдбата ни наказа

да бъдем винаги сами?

Може би всеки си има съдба,

дадена му по рождение

и няма начин да се отървем от нея,

а само да осъществим делата,

които са ни предначертани от боговете.

Кажи ми, дяволче, кажи,

защо сме двама с теб сами,

защо съдбата ни наказа

да бъдем винаги сами?

Нима това е опрощение

или дълбоко откровение,

защото може би в живота

съм щяла да попадна на погрешния човек.