Защо живеем в самота.. ?
Защо душите ни понякога са тъжни ..?
Обгърнати сърцата в тишина..
Очите плачещи със сълзи, покрити в тъмнина..
Изгубената вяра във живота, и болката,
че пак отиде си доброто...
Това доброто чувство, което кара ни да сме
щастливи.. повдигайки глава нагоре..
усещайки, че все пак сме живи!
Къде отиде времето, което ни повдига на крака?!
Къде изчезна светлината, която ни извеждаше
от тази пустота?! ...