Почакай, страннико случаен. Самотен пътнико... поспри се! Ела, седни до мене, братко мой незнаен, да споделиш за де си тръгнал, от какво боиш се. Ти бързаш, нямаш време за това, да се замислиш - от какво ли бягаш, а тръгнал си да дириш ценните неща. Забравил минало, умора, все толкоз упорито крачиш, очите ти в тревога изнемогват, ала вярват,че за някой нещо значиш. Аз зная от какво се плашиш, така позната ми е твоята тъга и зная всяка нощ какво те мъчи - ти бягаш сам от свойта самота...
Често ни се случва да бягаме от самотата, защото понякога не можем да понесем времето прекарано насаме със себе си...Поздрави за стиха ти, много ми хареса!
Блокирането на рекламите (Ad Blocker) е в нарушение на правилата за ползване на платформата! Добавете сайта в списъка с изключения във Вашия Ad blocker!
Може да избегнете показването на рекламите, като направите дарение и получите статут на ВИП потребител/Автор ПЛЮС.