2 мая 2015 г., 19:01

Самотно

766 0 4

 

 

Да се усещаш

заобиколен

от празнота ...

Да няма на какво

да се подпреш,

ако залитнеш ...

Това не е ли

истинската

Самота?!

....

Не можеш

просто ей така

да я подминеш ...

 

Навсякъде

да виждаш 

само себе си.

Край теб единствено

копнежи

да кръжат.

Отчаяно

да преосмисляш

дните си

и да се чудиш

докога

ще се множат ...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Вили Димитрова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Благодаря, Пламена, Стойна, Василка - че го прочетохте и коментирахте! Радвам се, когато има отзиви, макар и не винаги да са положителни - приемам критиката като градивна приятелска помощ!
  • Самота е, добре описана! Харесах!
  • Да, описаното от тебе е самота, но не се отказвай! Дерзай и ще
    промениш действителността покрай себе си. Върви смело по предначертаната си цел и те уверявам, че ще промениш ситоацията, защото ти сам решаваш бъдещето си, а аз ти желая много успехи, Вили.
    Поздравление и нови творчески успехи!
  • Дааа, самота е, Вили.
    И мен ме е задушавала до болка понякога...

Выбор редактора

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...