Сбогом
Тогава, когато ме обичаше
и така умело го прикриваше,
аз се чувствах тъй сама
... сама, оставена жена.
Сега, когато казваш, че обичаш ме,
друг сърцето ми обгърна.
И казваш често, че желаеш ме -
няма назад да се обърна.
Няма да съм вече примирена,
нито както бях - сломена.
Превзела ме е новата любов,
изящна - в сребърен обков.
Свърших да те чакам, мили.
Колкото и спомените да са живи.
Аз със него съм изпълнена със сладост,
а със тебе беше само жалост.
Сбогом ще ти кажа само.
Връщам се при него на мига.
Ще ти махна с китка вяло.
Няма вече да съм тъй сама!
15.07.2007 год.
и така умело го прикриваше,
аз се чувствах тъй сама
... сама, оставена жена.
Сега, когато казваш, че обичаш ме,
друг сърцето ми обгърна.
И казваш често, че желаеш ме -
няма назад да се обърна.
Няма да съм вече примирена,
нито както бях - сломена.
Превзела ме е новата любов,
изящна - в сребърен обков.
Свърших да те чакам, мили.
Колкото и спомените да са живи.
Аз със него съм изпълнена със сладост,
а със тебе беше само жалост.
Сбогом ще ти кажа само.
Връщам се при него на мига.
Ще ти махна с китка вяло.
Няма вече да съм тъй сама!
15.07.2007 год.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Ивета Лъскова Все права защищены
