Сбогом не искам никого да виждам!
Искам да ме оставите на мира!
Аз пред хулители глава не свеждам.
Силното чувство омраза извира.

Ден след ден всичко се срива до нула.
Изричам сподавено сбогуване.
Главата ми вече се е надула
и нямам сили за щурмуване.

Обаче аз не искам да се сбогувам
с истинските ми приятели.
Приятелите нама защо да атакувам
за да не се превърнат в предатели.

Ако махна впитите изчадия от мен
свободата ще ме вземе на ръце.
Няма да се чувствам като пълен кретен
искрица ще блесне в моето сърце.

Аз желание имам да се променя,
но промяната не се получава.
Старите мисли с нови ще заменя,
всяка мисъл трудно се научава.

Или каменната стена ме спира,
или пъкъла и дявола ме плашат.
Гореща лава от вулкан извира,
но тази картина няма да ме изплаши.

Изчадията се махнаха от мен
с големи усилия успях да ги прогоня.
Аз не съм бил изобщо никакъв кретен
дори да се върнат ще ги изгоня.

0,1,2-дните преминават все по-добре
3,4,5-вече всичко е наред.
Аз съм на брега на голямото море
с радост ще продължа напред.

7,8,9,10-сбогом казвам на изчадията
наказанието им е да ги бесят.
Аз ще плувам в морето с ладията
изчадията над трап ще се провесят.