Сбогуване
Да се разходим по тесния път,
който води до нашата раздяла,
във ушите ни нека кънтят
песните на лястовица бяла.
Ще напиша със мойта сълза
името мое в сърцето горещо,
твоето име във мойта душа
ще ме топли, ще шепне ми нещо.
Набери ми букет от звезди,
завържи го с целувка последна,
подарявам ти мойте очи
и любовта си ти давам неземна.
Погали ми ръцете така,
че дълго след теб да ме парят,
обичай ме - да онемее светът,
както аз те обичам, изгарям.
Прегърни ме и "сбогом" кажи,
пожали ме - не ме разтапяй,
с устни устните докосни,
че кръв от сърцето ми капе!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Милена Войкова Все права защищены
