Сбогуване
Отново вън е есен златиста
и звънецът ни събира за последен път.
Усмивки на лицата ни греят
и всеки е по своему щастлив.
Седнали зад чиновете стари,
с химикалката в ръка.
И погледи, забити в черната дъска,
отново сме си старите другари.
Дните кат птици отлитат
и пролетта красива дойде.
Ние пак сме в класната стая,
но всеки е със сълзи в очите.
Стоим и всеки е умислен,
никой не иска да си тръгва.
Да напуска стаята, пълна със спомени
и само се гледаме и мълчим.
Таз раздяла е тежка за нас,
трудно е да кажеш сбогом на приятели.
С които бил си толкоз дълго време,
с които си плакал и си се смял.
Но училището свърши вече
и животът ни поема в своите ръце.
Всеки тръгва в своята посока
и към своите мечти върви.
Приятели, съученици и другари,
нека на раздяла се простим.
Нека се прегърнем за последно
и да се разделим с усмивка на лице.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Пепи Все права защищены
