Воркосиган (Светослав Николов)
63 97
7 мар. 2008 г., 07:12

... се случва за жалост 

  Поэзия » Другая
803 0 4
Няколко стръкчета трева
отричат се обичайки тъгата.
Тъжно е.
Живо е.
Но нищо от това
не спира думите
да се премятат.
Във тъжен танц
на вечността.
Една погубена тъга
ридае срещу себе си.
Къде остана любовта,
където мислите ни липсват,
където празна е нощта,
където някой тихо кашля...
Със бели дробове до смърт...
Където никой не повтаря...
туберолозата е кът.
И никой никога не стене,
че ракът е самотник див,
а с квантфизическа програма
есента усмихна стих.
И смисъл леко се разтича,
подправен от безброй беди.
В една от тях повярвах с радост.
Една от тях... си всъщност ти!!!

© Светослав Николов Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??