... се случва за жалост
Няколко стръкчета трева
отричат се обичайки тъгата.
Тъжно е.
Живо е.
Но нищо от това
не спира думите
да се премятат.
Във тъжен танц
на вечността.
Една погубена тъга
ридае срещу себе си.
Къде остана любовта,
където мислите ни липсват,
където празна е нощта,
където някой тихо кашля...
Със бели дробове до смърт...
Където никой не повтаря...
туберолозата е кът.
И никой никога не стене,
че ракът е самотник див,
а с квантфизическа програма
есента усмихна стих.
И смисъл леко се разтича,
подправен от безброй беди.
В една от тях повярвах с радост.
Една от тях... си всъщност ти!!!
отричат се обичайки тъгата.
Тъжно е.
Живо е.
Но нищо от това
не спира думите
да се премятат.
Във тъжен танц
на вечността.
Една погубена тъга
ридае срещу себе си.
Къде остана любовта,
където мислите ни липсват,
където празна е нощта,
където някой тихо кашля...
Със бели дробове до смърт...
Където никой не повтаря...
туберолозата е кът.
И никой никога не стене,
че ракът е самотник див,
а с квантфизическа програма
есента усмихна стих.
И смисъл леко се разтича,
подправен от безброй беди.
В една от тях повярвах с радост.
Една от тях... си всъщност ти!!!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Светослав Николов Все права защищены
