Hekredel (Христо Славов)
1529 419
21 дек. 2014 г., 12:04

Селянин 

  Поэзия » Философская
322 0 3

Селянин

Проспивах раждането на Деня,
над най-кошмарни пропасти надвесен.
И смлян от мелницата  на града,
аз мънках своята еснафска песен...

За Изгреви и Залези мечтах,
които този град от мен открадна,
за угари и ширини копнях,
мечтах за сянка през жетварско пладне.

О, петимен съм за момински смях,
с дъха на пролетни цветя и жито. 
За спомените, за младежки грях,
архивите далечни пак разгръщам!

Зорница в този град аз не видях!
И пурпурните залези ми взеха!
Но си останах аз какъвто бях...
Това е мойта мъничка утеха.

Живота си във душен град живях,
и градските вихрушки  ме поеха...
Макар и в град, аз селянин си бях,
от мене селското, не взеха!


© Христо Славов Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Вашите думи ме правят щастлив!
  • Някой, някъде, някога е решил, че селянин трябва да стане обида. И този някой със сигурност искрено е мразил българите и България.
  • Поздрав от сърце за селянина, което ми звучи като - българина.
    Който се срамува от произхода си, той се отрича и от родината си.
    Жив и здрав да си! Моите дълбоки почитания към тебе!
    Творбата ти е дълбоко докосваща и истинска!
    Весели Коледни и Новогодишни празници!
Предложения
: ??:??