21 дек. 2014 г., 12:04

Селянин

Поэзия » Философская

496 0 3

Селянин

Проспивах раждането на Деня,
над най-кошмарни пропасти надвесен.
И смлян от мелницата на града,
аз мънках своята еснафска песен...

За Изгреви и Залези мечтах,
които този град от мен открадна,
за угари и ширини копнях,
мечтах за сянка през жетварско пладне.

О, петимен съм за момински смях,
с дъха на пролетни цветя и жито.
За спомените, за младежки грях,
архивите далечни пак разгръщам!

Зорница в този град аз не видях!
И пурпурните залези ми взеха!
Но си останах аз какъвто бях...
Това е мойта мъничка утеха.

Живота си във душен град живях,
и градските вихрушки ме поеха...
Макар и в град, аз селянин си бях,
от мене селското, не взеха!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

Hekredel (Христо Славов)

Вашите думи ме правят щастлив!

2014-12-23T11:08:47+02:00
sauronboab (Борислав Ангелов)

Някой, някъде, някога е решил, че селянин трябва да стане обида. И този някой със сигурност искрено е мразил българите и България.

2014-12-22T20:37:36+02:00
stoyna (Стойна Димова)

Поздрав от сърце за селянина, което ми звучи като - българина.
Който се срамува от произхода си, той се отрича и от родината си.
Жив и здрав да си! Моите дълбоки почитания към тебе!
Творбата ти е дълбоко докосваща и истинска!
Весели Коледни и Новогодишни празници!

2014-12-21T21:21:52+02:00