Пак в мрака поглеждам и сенки в тъмнината съзирам.

Дали и ти си тук - дали аз не виждам и себе си в мрака!?

И тръгвам към сенките тъмни без да мисля и без страх

пътя отново към теб ме отвежда, но сянката ти не е сама.

Две сенки аз виждам тази вечер -

твоята, а другата чия?

Ти далече си от мен и държиш нечия ръка.

Обръщам се аз бавно,

не ща да зная с кой си под ръка и връщам се обратно при тъй желаната самота.

Разбирам, че с теб едно не можем да сме вече.

Разбирам, че отиде си една любов...

... И чувствата замрели - далеч стоят от теб.