21 янв. 2008 г., 10:24

Сетна целувка

939 0 1

Луната едва дъх е затаила,
притихнала, тя очаква този миг.
Сред многото звезди се е скрила
и едва сдържа яростния си вик.

Усмихнатите и лъчезарни морски вълни
се удрят в брега лазурен и златист.
С пламтяща и непокорна енергия са пълни
и тя поддържа техния бяг напорист.

Средна гора мълчи в очакване,
всяко едно дръвче е занемяло,
готово за пълно отдаване,
сърцето да тупти е спряло.

Най-после бленуваното чудо дойде
и двамата влюбени се видяха
в града, където първо пушка пойде
и хиляди българи измряха.

Младите преплетоха ръцете си,
всяка частичка в тях потрепна.
Те загубиха мощта в нозете си
и се насладиха на целувката си сетна.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....