Луната едва дъх е затаила,
притихнала, тя очаква този миг.
Сред многото звезди се е скрила
и едва сдържа яростния си вик.

Усмихнатите и лъчезарни морски вълни
се удрят в брега лазурен и златист.
С пламтяща и непокорна енергия са пълни
и тя поддържа техния бяг напорист.

Средна гора мълчи в очакване,
всяко едно дръвче е занемяло,
готово за пълно отдаване,
сърцето да тупти е спряло.

Най-после бленуваното чудо дойде
и двамата влюбени се видяха
в града, където първо пушка пойде
и хиляди българи измряха.

Младите преплетоха ръцете си,
всяка частичка в тях потрепна.
Те загубиха мощта в нозете си
и се насладиха на целувката си сетна.