Сеячо на сънища
Хей, сеячо на сънища, тази нощ ме пропусна,
а и другите преди нея, и закръгли го лятото.
И на длан от зората, като птица безсънна,
ще ме свари щом тръгне към юга си ятото.
От натежалите клепки, есента ще изрони
дъждолитнали багри от крилете на листите,
и във края на лятото ще бродират сълзите
с недоспалите ириси край моите зеници.
Хей, сеячо не бързай, тази нощ не пропускай
да посееш в гледците ми чудния сън,
щом притворя клепачи ти върху им изсипвай
на камбанките песенни звездният звън.
Щом се топна в съня, залюлей ме да стигна
една малка планета със роза на нея.
Без овце да броя, да си говоря със принца
за невидимите, но истински неща от живота.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Евгения Тодорова Все права защищены
