( Сърцето ми повика...)
11 април’10г
& Бялата бреза изстена:
- Някога...
Преди.
Била съм!
Някога...
Преди...
Желала съм!
& Жената в мен прошепна:
- Любовно!
В любовна лодка съм...
Вълна в дантелен стон...
& Бялата бреза изстена:
- Днес стих съм само...
Стаен отломък.
Мит...
Прегърнал стенещо мълчание...
Вопъл!
Вик!
& Жената в мен прошепна:
- Бедра покривам с длан...
Танцуващ плам...
Изстенващ допир - Свян...
& Бялата бреза изстена:
- Фигура без звук.
Естрела - тънещо в страдание лице.
Прикрило пламък...
Днес- Сфинкс с бушуващо Сърце.
& Жената в мен прошепна:
- Едва прикриващ жаждата за близост
Мъж-Храм!!!
Полюшвам тяло в танц
и тича люлякова страст из бедра - мокри в сласт...
& Бялата бреза изстена:
- Безмълвие отвън - стаило Огън вътре.
Надежда без Звезди.
Звезда без Лик...
Издишал вик!
Заглъхнал Миг.
Нежност, дишаща в сатен и стих...
КЛИК!
~*~ & ~*~
Брезата с листи зашептя...
Жената зашумя...
В Ръцете-Храм извайвам нас - една плуваща Вселена...
Любовна ладия...
Гора...
И Езеро Мираж...
Сфинкс...
Естрела...
АЗ!...
И ТЯ!
Гола фигура - контраст...
Желания стаени...
Бряст...
Издишане...
Вълна от Страст...
Люляк-Сняг...
Оргазъм плавен...
Лодка...
Мирис...
Торс...
Изгубен поглед...
Жената бяла...
Влюбена Бреза...
Хххаааххх!
Лице - Контраст
На Огъня във Нея...
Вълна - Дантела...
Гея!
Стенеща Естрела...
увила длани-Храм
около стеблото ми -
една Бреза със Лик скован...
И Ромол!
ПРИКАЗЕН!
ЛЮБОВЕН!
(...нишка от Тъга и лист отронен... утихнал там... на каменна Ръка)
~*~ & ~*~
Л-Е
© Л-Е Все права защищены
Основното чувство е безпокойство и обърканост, на места се смесват мъжки и женски род като обръщение!!!
Например:АЗ! И ТЯ!
Преди това пък:Жената в мен прошепна: - Бедра покривам.......