9 дек. 2008 г., 22:06

Шанс или напук

820 0 3
Защо отново ме потърси
и реши да чуеш моя глас?
Защо света ми пак разтърси,
та нали ти каза, че няма „нас”?

Нима съдбата е решила
и всичко прави ми напук?
Какво пък толкоз съм сгрешила
или ни се дава шанс друг?

Дали е грях, че още те обичам,
а сърцето в друго искам аз да убедя?
Не спрях да те сънувам,
дори и когато не спя.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Ида Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • guardian_angel, sunshine_93 - Себе си описвах, но ще се радвам и вие да се откриете в следващия стих.
    Поздрав!
  • Божее,имам чувството,че описа мен този стих...Ида,прекрасно е!!!
  • Супер стих!!!Много е истинско!Намерих себе си..сякаш описа сегашното ми положение...

Выбор редактора

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...