Шепа грях

12 мая 2009 г., 14:50

Поэзия

666 0 2

Защо съм с теб, а всъщност съм сама?

И в миг на радост защо съм тъжна?

Защо през мъката минавам пак сама?

Защо ли всичко, свързано със тебе, е тъга?

Кога щастлива истински ще бъда?

Защо усещам, че греша, но в греха си чувствам се щастлива?

Защо не мога да се примиря с истината, че извършвам зло?

Защо невинни хора наранявам?

Защо се влюбват в мен, а аз не мога чувствата им да споделям?

Защо греха изкупвам със сълзи и мисля, че е лудост,

и след болката аз пак греша?

Дали горя във ада?

Дали жарава ме гори?

Не знам какво е, но мъка това ми причинява!

Болка, сълзи и разочарование…

Прости, душа…

Но в мъката и болката си съм сама…

Не заслужавам обич,

нито ласки,

нито радост,

нито смях…

... Аз съм шепа Грях!

08/07/07

Надя

(Златни пясъци)

face04 (Таня Кирилова)

2009-05-13T08:01:49+03:00

Заслужаваш обич,мила!Изплакан е стихът ти!Прегръщам те!
Станчева65 (Галя Станчева)

2009-05-12T15:01:29+03:00

Всички сме грешни мила,но любовта не е грях.Не се измйчвай и не се обвинявай.