Щастие
1.2K
0
6
Щастие
Умре свинята ми щастливъ,
усмихнъта дури...
В муцункътъ с лемон и слива
и препечената кожичка блести!
А беше розофко мъниче,
подгъваше крачка...
Ама са уяде кут дубиче
И оформи се свиня!
И що ли таз елюзия изникна
у рошъвата ми глъва?
Че тъй мумиченце пониква,
а са уформя у жина!
И нема как да я заколиш
И нема празник те такоф...
С тува животно цел живот съ бориш
и немам слоф и немам слоф...
Ши зема тук ено да сипъ,
да са налюлям куту пор!
Че то животу съ разсипъ -
и е зор и мъка и е зор...
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© ШЕМЕТ Тарантупски Все права защищены
