7 мая 2007 г., 11:38

ЩАСТИЕ МОЕ! 

  Поэзия
784 0 5


Когато чувствата ми зъзнат от студ,
когато тръпна от ужас, че съм сама,
ти идваш при мен - дали не усетил -
и изпълваш сърцето ми с топлина.

Защо е толкова сложно да се обичаме?!
Защо така несъвършен е устроен светът?
Животът, зависим от пресечните точки,
поставя в тежки окови страстта.

Едва ли любовта ни е драма житейска,
щом в прегръдката ти утеха намирам.
Безкрайно ми липсваш само, когато
в далечината на времето празна се взирам.

Тогава притварям клепачи - врата към мечтите -
и виждам в очите ти своето щастие.
Докоснала най-нежната струна в душата ми,
любовта ти за мен е желано причастие!

© Ева Мария Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??