ЩАСТИЕ МОЕ!
Когато чувствата ми зъзнат от студ,
когато тръпна от ужас, че съм сама,
ти идваш при мен - дали не усетил -
и изпълваш сърцето ми с топлина.
Защо е толкова сложно да се обичаме?!
Защо така несъвършен е устроен светът?
Животът, зависим от пресечните точки,
поставя в тежки окови страстта.
Едва ли любовта ни е драма житейска,
щом в прегръдката ти утеха намирам.
Безкрайно ми липсваш само, когато
в далечината на времето празна се взирам.
Тогава притварям клепачи - врата към мечтите -
и виждам в очите ти своето щастие.
Докоснала най-нежната струна в душата ми,
любовта ти за мен е желано причастие!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Ева Мария Все права защищены
