"Щастието не е крайна спирка, то е начин на пътуване"
Пътуваме...
със влак или кола,
тролей, трамвай,
а може и с карета.
Забързани
във хода на деня,
изпускаме да чуем
колелета.
Как движат се,
потраквайки във такт
или поскърцват
уморено плачейки,
за онзи миг,
във който те ще спрат
на спирката
със името на щастие.
Пътуваме и бързаме
със устрем "свят",
повел ни все
по "вярната" пътека
и май препускайки
във този бяг,
пропускаме
да вдишаме лалетата.
Усмивките
не виждаме в несвяст.
От слънцето се крием
с очилата си.
Разперили чадърите
над нас,
от дъжд се пазим.
Захарни кристали сме.
Пътуваме,
с затворени очи
Душите ни залостени
са мнително.
А тракат колелета
мечти...
щастието всъщност е
пътуване.
© Таня Мезева Все права защищены