9 апр. 2007 г., 12:52

ЩЕ ИЗБЯГАМ

846 1 4
 

Голямата любов излезе заблуждение.

За нея пиша това стихотворение.

Обичах го с години, до полуда -

Сега съзнавам, че съм била луда.


Вървях след него сляпо и покорно,

Допусках грешки най-безотговорно.

Обичах го и вярвах, че и той обича,

Сега се оказва, че след други тича.


Ридая нощем тъжно, безутешно

Преди години беше друго нещо.

Дори започвам тайно да мечтая

На тази мъка да се сложи края.


Не мога да живея във страдание,

Пренебрежение, обиди и мълчание.

Да тръгна, трябва сили да намеря -

При тази мисъл цялата треперя.


Ще стягам куфара и да ме няма,

Дори да се тълкува за измама.

Той нека с други дами да си чати

Напускам аз за винаги дома си.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Нели Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...