Ще ме спасиш
Щ Е М Е С П А С И Ш
Повярвах, повярвах, повярвах
в ден съдбовен за моя живот.
Отчаяно търсех закрила
и за спасение брод.
Извиках, извиках, извиках:
„Изгубих се, Боже! Не знам
точна пътека към Тебе,
но тръгвам. Води ме на там!”
Попитах, попитах, попитах:
„Можеш ли мен да спасиш?
Сърцето, душата, духа ми
и нрава ми Ти да смениш?”
И, грешница клета, заплаках:
„Прости за безумните дни!
В нозете Ти аз ги оставям.
На Твоята длан ме вдигни!”
И вятър прошушна край мене.
Обич в гърдите преля.
Сърцето ми тихо простена
и радост над мен заваля.
И вярвам, и искам, и зная,
че в трудните дни ме тешиш,
щастливите мигове пращаш
и падна ли – ще ме спасиш!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Стойна Димова Все права защищены
