16 июл. 2009 г., 15:19

Ще могат ли...

1.4K 0 5

Едно момиче
само във ъгъла седи
и рони пак и пак сълзи.
Едно момче
само във стаята лежи
и потъва в океани от мечти.
Познават се,
но той я мрази.
Обича го,
опитва да живее във заблуда,
дори да знае техните съдби.
Болката в сърцето й напира,
и тя умира, тя умира.
Но пука ли му?
Явно не,
той щеше шанс да й даде.
Тя беше мъничко дете,
а той пораснало момче.
Две души,
две прости думи: аз и ти.
Две души от Бога разделени,
две сърца от болката опиянени.
Дали ще могат отново да обичат?

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Цвет Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Незабравимо!
    Красиво!
  • дали? живота е една ирония ... всичко е възможно
  • Понякога хората, които се страхуват от любовта, обръщат поляритета на изразяване на това, което изпитват. Нееднозначен е света, нееднозначни са и отговорите на поставяните от нас въпроси, но пък се затова ражда поезия...
  • не .. ! аз не мога ..
  • КОЙ ЛИ ЗНАЕ?

Выбор редактора

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...