31 авг. 2010 г., 07:34

Ще намразиш човекa от стиховете ми

773 0 4

Чудиш се кой е човекът
от моите стихове, мили.
Не си ти. Не е и Той.
Само аз съм. Това стига ли?
А аз съм толкоз измислена,
че и ти не ще ме познаеш!
Четеш ли, четеш... замислен си.
Аз съм точка... и запетая...
Не се измъчвай, не ще ме намериш...
Изгубих се някъде в думите.
Препинателен знак съм... Разцепен!
Между лъжи и истини губя се.
Не чети, ако това те измъчва.
От редовете - от тях ще се пазиш,
че разпознаеш ли ме в някоя сричка,
завинаги ще ме намразиш!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...