Ще остана дете
Ще остана дете
И до днес не пораснах – вироглаво наивна,
явно приказки много съм чела в захлас.
Вярвам в смелост и честност, и доброто откривам,
па макар и под маска, с дъх на ледников мраз.
И не знам с възрастта как ще стана по-мъдра –
старостта, казват, идва много често сама.
Но дори да ме стигне в безкрайна оскъдност,
за проблеми житейски пак не ще се кумя.
Ще остана дивачка, незнаеща нищо –
вечно питаща, странна и грешаща безкрай.
Даже други незнаещи – вкупом и хищно,
да ме цакат, и тихо да прошепват: „Сполай.”
Ще остана дете, и в кожух на старица,
в отреден ми от Бога, за радост живот.
И ще вярвам, че всяко момченце е рицар,
а пък всяко момиче има свой Ланселот.
Цвета Иванова
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Цвета Иванова Все права защищены
