Ще питам за теб
Никога вече
няма да сме заедно двете.
Никога - толкова страшно звучи -
много далече си ти.
Но аз ще питам за теб цветята -
дали са виждали твоята усмивка.
Ще питам и росата -
дали не е измила следите ти без да иска.
Ще питам за теб слънцето в небето
дали минаваш там, където -
за последно ние двете
си стиснахме ръцете.
Ще питам за теб реката
дали е вземала твоите сълзи.
Оглеждат ли се в пръстена ти на ръката -
ще питам вечер ярките звезди.
Ще питам за теб и луната
дали е докосвала твоето лице.
А ти усмихвала ли си се на светлината,
протягайки към небето ръце.
Ще питам за теб
всеки нов ден.
Неуморно ще вървя по земята -
за теб ще питам и дъгата.
Ще питам вятъра дали
е играл на гоненица с твоите коси.
Твоето лошо настроение поне веднъж -
дали е оправял тихият летен дъжд.
И птиците за теб ще питам -
дали са чували твоя глас.
Целия свят ако трябва ще разпитам -
пак да се срещнем ти и аз.
Ще питам за теб в ада и Рая -
ще те търся и няма да се спра.
Колкото и време да мине - ще те позная,
запомнила твоята усмивка и доброта.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Катя Бобойчева Все права защищены
Поздравления. Красив, леко тъжен стих.