Сърце назаем взех да те обичам,
защото моето по друг изтля.
То като свещ гореше от обичане,
но в пламъка последен изгоря.
И не, не искам свещи да ти паля,
а само новото сърце да разгоря.
Да топли твоята душа от Рая,
дошло при теб със любещи крила.
Навярно ще сгреша с назаем взетото.
Прости ми тази изповед. Сега
ще знаеш, че отнеха ми това, с което
от обич пламъка у мен горя.
Осъдена ще бъда за измамата.
И разпната дори. На дървен кръст.
Но ти за мен си обичта след раната.
Ще те обичам, даже да съм пръст.
© Цветето Б. Все права защищены