Не разбирам. Светът ли е объркан,
или може би е грешката в мен?
Очите си аз миг по миг потърквам -
светът е все така студен, студен.
И хората усмивките си крият,
за пред другите - използват вместо маска
смеха, тъгата да прикрият.
И децата тъй бързо днес порастват!
Аз помня я - тъй глупаво мъниче,
с кукли тя до вчера си играеше -
и можеше… безумно да обича,
и можеше… и винаги мечтаеше. ...