Щом на пода си ти
По средата на стаята свири виолата.
А таванът пропукан е празен почти.
Полилеят е свит на кълбо. А по лампата
закачалки за хора се стрелят с очи.
От тавана виси мойто малко плашило.
То си има глава и ръце, и крака.
И от кръста надолу е толкова живо,
сякаш иска да срита с коляно света.
Иска майка и татко. И сега се усмихва.
А виолата вече не свири – крещи.
Мойто малко плашило не спи, не утихва
и не може да спре. Щом на пода си ти.
Ако можеш да спреш тези чести ритници,
ако можеш да бъдеш и майка-баща,
откачи ми плашилото нежно. Приспи го.
Донеси ми го вечер, преди да заспя.
По средата на стаята стърже виолата.
Закачалките прашни са празни почти.
Полилеят е свит на кълбо. А и лампата
няма нужда от майка. Щом на пода си ти.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Йоанна Маринова Все права защищены
