20 сент. 2018 г., 21:49
Как да ти кажа, как да покажа - нямам сега ориентир?
Аз се изгубих - ще ти докажа, търся в душата си мир!
Дълго се търсих, всичко изгубих - даже небесната шир!
Мъж не намерих, службата любих - май ще вървя в манастир?
Все още чакам, за някъде влака, утре ще тръгна натам!
Щом си поплакал и си ме чакал, няма да бъдеш ти сам!
Покрай децата с обич в сърцата, те са синовния дълг,
ще ни залязват вечер слънцата, ще е животът ни дълъг!
08.03.2017 г. 11.17 часа Посветено е на теб...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация
Стихотворението е част от стихотворен маратон, който направихме на лични съобщения в друга платформа с един цигулар - да го наречем Маестро Ганини, творец, наскоро издаде книга за лютиерството, който е мой приятел, много интелигентен и добър човек и майстор на цигулки. За първи път публикувах стихотворението "Щом си ме чакал" в творческия ми фейсбук "Dvekitki Karlovo" на 08 март 2017 г. 11.17 часа. За да публикувам моята цяла част от целия маратон, ще трябва и той да участва, но уви, няма да може. За това оставям само следа, заради него и поздравите ми!