Щурците щом си тръгнат да вечерят
Спокойна съм и те посрещам
в оранжевите си надежди.
Със лятото ще се сбогувам скоро,
а есента е в кукувича прежда.
Каква красива златна хладнина
очаква ни със малко слънчев блясък
върху жълтеещите се листа
и по небето сутрин още ясно!
Как ведро се усмихва моят ден,
когато знам, по-точно съм уверена,
че ти ще ме намериш, точно мен,
щурците щом си тръгнат да вечерят!
И без сълзи – достатъчно валя
в душите ни за толкова години!
Без напрежение и без тъга
по пътя, който предстои да минем,
ще полетим, по-ниско от дъжда
и по-високо от тревата суха.
Не трябва да ни плаши есента -
любовно гълъбите още гукат.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Павлина Гатева Все права защищены
Хареса ми!