9 июн. 2008 г., 06:09

Силната Жена. Кърви.

1K 0 6
Силната жена. Кърви.

Силната жена кърви.
От удара нанесен.
Жената, дето ги роди.
Децата ти - наесен.

Силната жена умря.
Прероди се в песен.
Слабостта я завладя.
Духът й - бесен.

"Жените не плачат."
Извика нощта.
Те крият сълзите.
В детската глъчка.

Жените не молят.
Жените не просят.
Жените обичат.
На болката носят.

Белезите си крият.
В малки кутийки от лед.
От обиди разбитите устни,
галят със скърби и мед.

Жените не плачат.
Главата ниско не пада.
Мъжете след себе си влачат.
Навън. На парада.

Силната жена умира.
От твърде много сила.
И сила вече не намира
да бъде винаги щастлива.

PS.
Силната жена те моли.
Тъжна - да си идеш.
Не ще ти проговори.
Единствено...
с очи... ще те помоли.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Свобода Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Прекрасно!!!
  • Не опира до гордост
    Благодаря за красивите думи.
    Смешко, прочетох още няколко пъти мнението ти и го осмислих по добре - не нямам предвид и не съм имала предвид онова, което мислиш
  • "Силната жена умира.
    От твърде много сила."
    или крие слабостта си в твърде много сила Великолепно е...
    Ах , тази гордост ще ни погуби...
  • Точно това смешко целях
    Не се обиждай сам като се пъхаш в тази рамка. Твърде ми е лично, за да го обяснявам Някои ще го почувстват - други не ...
  • "Жената, дето ги роди.
    Децата ти - наесен."...

    децата Ти... все едно ми е изпрала мръсните гащи ... затормозил съм я да ми ... направи услуга...


    не си го целяла сигурно... и сигурно не си майка ( ако не си излъгала за годините на профила, което не означава че не може да си майка )... обаче звучи зверски грозно... ако чуя нещо такова от майка - наистина ще прокърви...


    извинявай за отклонението но много ме издразни това ... надявам се наистина не си искала така да прозвучи...

Выбор редактора

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...