4 янв. 2009 г., 21:40

Синчец в очите ми не грее

1.1K 0 24

Синчец в очите ми не грее,
а толкова обичам този цвят...
Тъгата искам да излея,
че черна е за моя свят.

Но как излива се тъгата,
когато тя е чернозем?
На нея никнат в мрак словата,
а после... идва синкав ден...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Криси Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Освободи се от тъгата,
    в прекрасен стих я прероди,
    това рецепта е позната...
    А после пак се усмихни.
  • Ох, Криси...
    Топла прегръдка от мен!
  • Много тъжно...
    Пак ще грее синчецът, но след време. Бъди силна, болката ще отмине.
    Много трогателен и безспорно хубав стих!
  • Дано я излееш и блесне слънцето!
  • ...като студен полъх на вятъра,предсказващ промяна във времето...:>

    Много ефирно...

    За много години,Криси!:>>>>

Выбор редактора

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...