18 июл. 2018 г., 01:39

Системата ни (ги) убива

750 0 3

Системата ни убива!
Системата ни краде!
Пред поредната зима
е въпросът – Къде
да си скрием главата,
демокрацийо жалка?
За горещото лято
да сме с нова закалка!
Все променят закони
в тази куца система.
Младежта, кой прогони?...
Който драпа да взема,
да си трупа имоти,
да краде от разруха...
То това днес, живот ли е?
Стигнали сме до тука,
да не чувстваме дъно,
да роптаем гневозно,
да се молим да съмне...
Що да е несериозно?
Писна ни от бездушие!
Писна ни от лъжи!
Време е, нас да слушат
всички пишман големци!
***
Времето бърза и ние така,
болката вече гнояса.
Стига! Крещим за нашите деца!
Стига броили сме пясъкът.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Валентин Йорданов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...