12 мая 2011 г., 10:18

Скала

1K 0 0

Височината ти достига до висините,

ала ти пак не чувстваш топлота.

Неясни винаги за теб остават бъднините,

стоиш непокътната в своята безкрайна самота.


На колко събития свидетел беше ти,

ала все мълчиш,мълчиш.

Колко човеци напуснаха живота,

ала ти никога, никога не скърбиш.


Ако имаше живот в теб,

би ли живяла, ей ти, скала?

Или би предпочела да си останеш все така -

студена и сива, заровена в черната земя.


Никога не виждаш и нищичко не чуваш ти,

нима така се живее вечно, ми кажи?

В ледове се превърнаха за теб слънчевите лъчи,

непознати са дори изплаканите човешки сълзи.


Никога не си почувствала що е грях,

не знаеш що е мъка в човешкото сърце.

Покрита със студенина и купчина прах,

в сивотата е вечно скрито твоето лице.



Нима съдбата такава те обича,

че си мъртва без чувства и без душа?

Нима и любовта е вече като тебе сива,

скрила в себе си омайната си красота?


Живото е пак живо,

в страдания и мъки минават тези дни.

Пожелавам някога и ти да бъдеш жива,

да почувстваш що е болка и самота,

що е любов и сълза...


Милан Милев

11.05.2011

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Милан Милев Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...