Нищо, че пак не успях.

Да се докажа на себе си.

С всичко потънах във мрак.

И ме загриза съмнението.

Бях като суха мъгла.

И се усещах напрегната.

Гола и късна сълза,

дето се крие от себе си. 

Мракът на цветен прашец.

Нежно завита, погали ме.

Нощ. Като пръски от мед.

Нощ като тихо желание...

Мракът. На смъртен живот.

Който белее във писъци...

Черни. Без никаква мощ.

И самодивски притихнал е.

Нищо, аз все пак разбрах;

как не излизаш от себе си.

Пътят е друг. И е прав.

И е различен... За всекиго.