След любовта
Мостове изгарям до твоето сърце,
разрушавам пътя между четири ръце.
Преграда слагам между четири очи,
разкъсвам връзка между две души.
Премахвам думи, спомените трия...
гоня мисли и затварям чувства във килия...
Но живот ЕДИН унищожавам...
ЕДИН човек във друг превъплъщавам...
"Има ли ме?" питам се сега,
избягала от себе си, лутам се в мрака сам-сама...
Мостовете изгорих, но пепелта остана,
пътя разруших, но маркировката остана цяла.
Разкъсах връзка, но белегът личи,
спомените трих, но пак останаха следи...
Гонех мисли, а те се връщаха неканени при мен,
затворих чувствата, но тях не можеш да държиш във плен...
Само преградата успях да сложа
и да съм далеч от теб съумях да си наложа.
Има ме... от болката разбрах това!
Тя показа ми, че съществувам, докато се лутах през нощта.
Тя научи ме, че най-силното чувство е ТЯ,
че тя убива и съживява... че тя винаги идва след любовта!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Христиана Все права защищены
