Бързо идва баба Зима
и прогонва есента.
Вече слагам зимна шапка
и палтенце със яка.
Моят Мърльо се изтяга
пред камина у дома,
аз пък раницата стягам
и домашното глася.
Свърши лятото прекрасно-
с баба, с дядо на море.
Идват класно, подир класно-
ще се пише и чете.
Имам купища задачи,
нямам време за игра,
моят Мърльо все ме търси,
за да спретнем пак беля.
Аз съм много отговорен
и прилежен ученик.
Всеки вкъщи е доволен,
а пък Мърльо все сумти,
че когато мен ме няма
няма весели игри.
Уравнения решавам,
ставам рано- призори.
Пак ще дойде топло лято,
ще играем чак до мрак,
ще се гоним из полето,
ще се возим и на влак.
Ще отидем до морето,
ще играем по брега
и ще пускаме в небето
хвърчила със пипала.
Но сега глася домашно-
имам строга госпожа.
Във сърцето ми е лятно,
а ще трябва да чета.
Поздрави на Мърльо.