Щом часовникът удари полунощ
приказката свършва, всички лягат пак.
Само аз единствено будувам още
и пристъпвам нервно крак до крак.

От въздишки пак се уморявам,
преосмислям всичките моменти.
Как винаги го правя, думи нямам!
Достойна съм за аплодисменти.

Несигурност чете се в мене,
такава съм - изписана със страхове.
Навън гласа ръмжи, отвътре стене
напомняйки за всички грехове.

Как да спя щом нещо ме тревожи?
Не мога. Мисля си за хиляди неща.
Само луда като мен това го може -
да прекара крачейки нощта.

Казват странна съм, може би са прави.
Мина много време, отдавна не е полунощ.
Различни хора и различни нрави,

след часове разходки казвам лека нощ. 
Р.Братанова