Отчаяно съм впила нокти в гърба ти,
като катерач в скала над пропастта,
облива ръцете ми кръвта ти,
стича се на струйки в мисълта,
че ако те пусна и двамата загиваме,
ти от свойте рани, аз - от самота.
Но върви !Направи първата крачка,
щом китарата в теб не звъни,
щом в очите ти няма закачка,
дали любов беше нашето, или почти?
Не бяха ли срещи и раздели,
страст не беше ли, не бяха ли кавги ...