3 апр. 2007 г., 18:18

СЛЕД РАЗДЯЛА

852 0 2
 

Телефон – задължително в чантата.

Химикал, неизбежно, тетрадката.

Мятам смело на рамо и тръгвам:

Уморена към моят дом бързам.


Да те видя, любими, желая,

Да те гушна със трепет, мечтая.

Във очакване минаха дните,

За награда - реалност мечтите.


Вече си има край самотата -

Със целувка започваме играта

И без да мислим за проблеми и деца,

Спокойно ще изкараме до сутринта.


Бавно се въртят колелета на влака,

Когато знаеш, че любимият те чака.

Очакваш ли, любов моя, да се върна,

Със радост твоето тяло да прегърна?


Очакваш ли от мен целувка блага?

За поздрав туй на теб ти се полага.

Посрещни ме весел и сърдечен,

Дори и да не си съвсем облечен.



Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Нели Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • сърдечно благодаря!имам нужда от поуки и то поднесени спокойно.
  • Откровеността на героинята е силна страна на текста. Нарушаването на мярата на отделни места е слаба страна на текста.

Выбор редактора

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...