СЛЕД ТОВА

/малко моно...../

Спомни си оня трескав дъжд
в дните последни на ноември –
копнеж, усмивка в погледа на мъж
и чувства нежни в двама ни стаени!

Поемаш сам към моите обятия –
сластта измамна е, коварна.
Не, не изричам никакви проклятия,
а просто следвам свойта карма.

От теб научих твърдо, търпеливо
да чакам, скрита във “засада”.
И щом открия въгленчето живо
В сърцето жарка да разпаля клада.

Разбра Ме – исках свободата си
подаде ми я – гълъбчето бяло -
стопиха се пред погледа крилата,
готова съм са почнем отначало.

Подхвърляш твърде тежки обвинения,
а аз не мога в тез очи да сещам
как се прокрадват фикс съмнения,
но... ще преглътна... и ще кажа нещо:

"Те, спомените, топлят и през зимата
и вихрено чертаят твоя път.
Ех, тези думи “утре” ще са минало -
изгрява Слънцето и прелест е денят!"
.......................................
А истината в спорове се ражда –
дебатите умело водиш ти.
Но Вечно ще е жива мойта Жажда
И все ще пие твоите Мечти!

15-16.07.2006 г.

За голяма риба голям камък повдигни!